"Звездното дете" по Оскар Уайлд
Спектакълът е отличен с Награда за режисура от XV-то издание на фестивала "MONO AKT" в Прищина, Република Косово.
Оскар Уайлд е велик разказвач, неговата вяра в красотата и любовта е изписала всяко негово слово. Приказките му са любими на целия четящ и творящ свят. Те са вдъхновени от майката на писателя Джейн – чиято ирландска кръв, той с гордост припознава у себе си. В „Звездното дете“, издадена през 1891 г. синът, заслепен от своите красота и талант, се отрича от майка си. Историята на „Звездното дете“ за непосилната раздяла между майката и сина, се превръща в съдба за Уайлд. През 1895 г. великият творец е обвинен в „непристойни отношения“ с по-млад мъж, заплашва го затвор. Има възможност да избяга. Думите на майка му го спират: „Ако ти заминеш, ще се отрека от теб, ако останеш – ще бъдеш мой син завинаги.“ Уайлд остава в Англия, а лейди Джейн умира месец след изнесената присъда над сина й, без да й разрешат да се прости с него. „Аз, някогашният повелител на думите, не намирам нито дума, с която да предам мъката си.“ – О.У. Но в „Звездното дете“ той винаги ще вярва, че любовта е по-силна...
"Седемте стола" по Илф и Петров
🏆Най-добра режисура - Дамян Тенев
🏆Най-добра сценография - Радостина Тодорова
Международен театрален фестивал "Дни на комедията 2023" - Куманово, РСМ
Плакат Драгомир Димчев, DarkWhite Vision
Служителят на службата по вписванията Иполит Матвеевич Воробянинов научава от умиращата си баба, че в един от столовете в хола на старата им къща в град Старгород са скрити огромно количество брилянти. Изкушен от тлъстата печалба, Иполит тръгва да търси семейното имане. Едва пристигнал в родния си град Воробянинов среща млад авантюрист на име Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, известен като Великия комбинатор. Двамата сключват договор за процентното разпределение на съкровището и се заемат заедно с издирването му.
Романът „Дванадесетте стола” на Иля Илф и Евгений Петров е класика на руската сатира, превърнала се в най-богатия източник на разпознаваеми образи и цитати.
"Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВНИ, РЕГИОНАЛНИ И ОБЩИНСКИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ“
Част от костюмите са изработени от учениците специалност "Сценичен костюм", "Моден дизайн" и техните преподаватели от ПГО" Княгиня Мария Луиза" София".
"Духът на Гогол"
По текстове на Николай Василиевич Гогол и реални факти от писма и документални разкази за живота и смъртта му
Плакат Изабела Манолова
Николай Василиевич Гогол е роден в Украйна и е един от най-значимите писатели на Русия и света. За най-известната му творба се смята романът „Мъртви души”, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
„Превърнахме театъра в играчка… Забравихме, че театърът е трибуна, от която наведнъж цяла тълпа получава урок на живо“, казва писателят.
Според Гогол „от тази трибуна се водят уроци, но и християнски проповеди и … много добро може да бъде казано на света“.
„Духът на Гогол“ ни запраща в красива, слънчева Украйна – детството на писателя в приказните му разкази, и ни извежда до студен и мрачен Санкт Петербург - негов принудителен дом, където го чака Демонът. А Демонът в човешката душа, излиза на живо да дебне добрите ни сърца и да ни изкушава. Но Човекът винаги побеждава с Бога у себе си.
"Илинден"
По текстове на Димитър Талев и Пейо Яворов
Наричат го „Канатлъ шейтан“ – Хвъркатият дявол. Подписва писмата си с името Ахил. Това е Гоце Делчев – героят на един народ, който дава много жертви, за да извоюва свободата си. Спектакълът проследява неговата история през бурните и жестоки времена, в която Македония все още е под турско робство до навечерието на Илинденско-преображенското въстание...
'СЛУЖБОГОНЦИ"
от Иван Вазов
"Да, правителството падна, кой каквото можа открадна..."
Този кратък откъс от сатиричното стихотворение на Николай Урумов болезнено напомня на част от действителността, в която живеем.
Макар написана преди 120 години, пиесата "СЛУЖБОГОНЦИ" от Иван Вазов е все още актуална и насочва вниманието към съществуващи и до днес проблеми в управлението на България.
Режисьор: Николай Урумов
Сценография и костюми:КирилНаумов
Композитор:Иван Стоянов
Участват : Гьорги Трайков, Марина Георгиева, Нина Суванджиева, Николай Урумов, Явор Костов, Георги Грозев, Йордан Петков, Диана Спасова, Петър Стойчев, Аделина Петрова, Мариян Стефанов
"Българи от старо време"
по Любен Каравелов
„Истинската комедия никога не може да остарее“!!! „Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден....Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър....защото е жива душа и пъргаво сърце. Между българите такъв един човек е чисто злато:..“ Л.Краваелов е написал вечна Сатира! Гледайте ни и в Сатиричен театър! „Поезията, що облъхва това произведение, изненадва читателя със своята изключителност“ „Българи от старо време“ се публикува за първи път на руски език през 1867 г. Николай Урумов за първи път поставя „Българи от СТАРО ВРЕМЕ“ в Драматичен театър Ловеч през юни 2023 г.! Какво се е променило? 166 години по-късно...
„Един спектакъл, който разкрива и осмива човешките пороци, страсти и недъзи във вечната им битка с морал, чест и достойнство, в тяхната непреходност от старото към новото време.”
Николай Урумов
"Слуга на двама господари"
От Карло Голдони
Известният италиански драматург Карло Голдони пише пиесата „Слуга на двама господари” през 1746 г. Въпреки че е създадена през 18 век и до днес тя не слиза от световните театрални сцени.
🎭Това е комедия с драматични обрати, чийто сюжет въвлича зрителя в една необикновена за времето си история. Труфалдино, принуден от нищетата си, намира работа като слуга на двама различни мъже едновременно, без те самите да знаят за това. Единият е Флориндо, който бяга от Торино към Венеция, защото е убил на дуел брата на любимата си Беатриче, а другият се оказва самата Беатриче, дегизирана като Федериго Распони, или казано с други думи – като своя покоен брат. Прави го, за да последва своя Флориндо, но в същото време се превръща в неволна пречка за брака между Силвио и Клариче, която е била сгодена за нейния брат Федериго.
Но накрая, в центъра на тази объркана история, застава Труфалдино, забърквайки още по-големи неприятности. Животът на Карло Голдони обхваща периода, когато Комедия дел арте е в упадък и драмата, каквато я познаваме днес, поема своят път. Драматургът умело адаптира стария стил към собствените си забавни сюжети, а най-известната от тези му пиеси е „Слуга на двама господари”.
"Козият рог"
По едноименния разказ и филмов сценарий на Николай Хайтов
„Козият рог“ е едно от най-важните произведения в българското кино и това е неговата първа сценична реализация.
Разказът се връща към българската история в периода на турското робство - трудни времена, в които народът живее в страх, несигурност, недоимък и най-вече е жертва на своеволията на робовладетелите.
В историята силно въздействат образите на суровия Караиван, който превръща дъщеря си Мария в инструмент на отмъщение поради погубената семейна чест от турците. Отгледана като момче, в усамотение и тайна, Мария е способна да убива враговете, които са изнасили и сложили край на живота на невинната й майка. Козият рог е нейното оръжие, с което всява страх и ужас в сърцата на турците. В тази жестока история основният мотив, който води действието, е жаждата за отмъщение.
Природата на Мария обаче е различна. Макар и в плановете на нейния баща Караиван - за нея да е забранено да има своя собствен живот като жена, тя се опитва да сложи началото на една любов, която се оказва фатална. Козият рог убива нейния любим от ръката на баща й.
След смъртта на майка й, след изпълненото отмъщение, с тази последна смърт се разкрива истинският образ на Караиван, който все още не може да преживее страховитата съдба на Караиваница.
Ролята на Караиван е поверена на известния театрален и филмов актьор Филип Аврамов, а на Караиваница и Мария - на Янислава Линкова. Със средствата на театъра безсмъртната творба на Хайтов оживява за първи път на българска сцена, пренасяйки паметта за миналото на българския народ в една незабравима история за несправедливост и отмъщение, любов и загуба, чест и възмездие.
